събота, юли 25, 2009

НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО

Вече си имаме състава на новото правителство. 

Появи се 18 дни след изборите и в срока по Конституция след връчването на мандата от президента.

Сега е ред на онези, неписаните, 100 дни, които по право получава всеки нов премиер и всеки нов Кабинет.

Както вече обещах ще му ги дам и аз.

Най-малкото, защото това правителство се „пръкна” след един, да си признаем, безпрецедентен вот на избирателя. С огромно доверие в аванс и с още по-големи надежди и очаквания за промяна във всички нива на управленската власт. На политиката на България във вътрешен и международен план, в условията на непозната досега у нас световна финансова и икономическа криза.

На малцинството? Ще видим в понеделник каква и от къде подкрепа за него ще дойде.

Иначе така го определиха анализаторите и политолозите, защото е еднопартийно, а сформиращата го политическа сила няма пълно парламентарно мнозинство. Бъдещият премиер и неформален лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обаче не прие този етикет и хвърли ръкавицата към тези, от които очаква подкрепа, с категоричната заплаха, че ще ги прати на нови избори, ако нещо вземат да се колебаят и ослушват. Интересен подход.

Сега ще видим кой как ще му се „върже” и колко ще му се „наведе”, разбира се. Коментарите по тази тема изобилстваха в периода на съставянето на правителстово, затова ще я пропусна.

Давайки му моите 100 дни толеранс все пак ще се изкуша да го направя през своята прогноза и коментар за новите структура и състав на Кабинета.

Министър-председателят. 
Още в нощта на изборите стана ясно, че Бойко Борисов няма друг полезен ход освен да поеме пълната политическа отговорност и да понесе кръста на управлението, начело на новия Министерски съвет. /Звучеше ми като в Епопеята на Вазов – „България цяла сега нази /НЕГО/ гледа...”. / 
И той го направи. Със самочувствието на победител, но.... в типичния за него стил. 
С резки движения, странни ходове, на час по лъжичка и не без изненади. 
Пускаха се имената на разни хора, после се отричаха, появяваха се нови и така „елегантно” се пробваха общественото мнение, медийните реакции и тези на евентуалните политически партньори.
Този подход мен лично ме притеснява/ше/. 

Логично беше и едва ли някой се е съмнявал, че за своя дясна ръка /вицепремиер/, и разбира се министър на вътрешните работи, Бойко няма да посочи Цветан Цветанов. Тук изненада няма. Сега обаче Цецо, както Борисов го нарича, трябва да оправдава огромните очаквания за реформи в МВР, както от хората в системата, така и от Брюксел. И най-вече от българските граждани. А батакът в това министерство е ясен. Сега към него се прибавят и Гражданска защита, и телефон 112, че и служби от ДАНС. Сами по себе си структури с много пробойни. Със сигурност на Цветанов няма да му е лесно. Че обеща и едни пари за по-високи заплати....

Финансистът от Световната бнака Симеон Дянков, определен за вицепремиер и министър на финансите, беше първият посочен поименно от новия премиер.
Само заради „титлата” му хората вече генерират свръх очаквания и към него. Междувременно стана ясно, че Дянков е племенник на спряганата, преди това, за премиер Кристалина Георгиева – вицепрезидент на Световната банка. Името му изскочи в недобра светлина и като ръководител на екипа на "Doing Business", който е автор на доклад, чийто данни бяха остро критикувани от Международната конфедерация на профсъюзите и отречени от самата Световна банка. За справка : http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=309&Itemid=71
А в България кризата тепърва ще ни „друса” с над 7 по Рихтер!

Заради атаките срещу кръга „Капитал”, справедливи или не не стана ясно изобщо, „изгоряха” спряганите за икономически министър Бисер Боев, бивш шеф в „Икономедия”, и Десислава Танева, обявена лично от Бойко Борисов, за министър на земеделието. Между капките сякаш се промъкна Росен Плевнелиев, посочен за министър на регионалното развитие и благоустройството, който е член на Борда на директорите на КРИБ. Знаем, председател на Конфедерацията на големите работодатели е Иво Прокопиев, издател на „Дневник” и „Капитал” и един от съсобствениците на телевизия Re:tv. 
Изданията на „Икономедия” разкриха голяма част от далаверите на правителството „Станишев” във въпросното министерство /припомням само далаверата Батко и Братко/ и бяха най- критични към Асен Гагаузов заради спрените от ЕК пари за изграждането на автомагистрала „Тракия” и други големи инфраструктурни обекти.
Залогът и предизвикателствата пред Плевнелиев очевидно са големи.

Тотьо Младенов - министър на труда и социалната политика. Чувам, вече казват, че с назначението му Бойко си „връзва” подкрепата на синдикатите. Поне за по-дълго време отколкото с всеки друг министър на този пост. Не е тайна, че в КТ „Подкрепа” Младенов е определян за дясна ръка на д-р Константин Тренчев, в продължение на цяло десетилетие. Преди да стане кмет на Враца от партия ГЕРБ новият социален министър беше шеф на Инспекцията по труда. За него казват още, че „..синдикализмът е в кръвта му”.
Сега срещу Тотю Младенов с пълна сила се задава огромна безработица и социално напрежение. Интересна ще е битката между синдикалиста Тотю и политическия министър Младенов.

В подкрепа на твърдението, че Бойко Борисов се подсигурява с браншови подкрепи са и назначенията на министъра на образованието, младежта и науката Йорданка Фандъкова и на министъра на здравеопазването Божидар Нанев.
Фандъкова е безспорен авторитет в учителските среди, самата тя тръгнала от тях, а Божидар Нанев само преди няколко месеца получи огромното доверие на българските лекари, които бяха задушавани от предишното ръководство на Лекарския съюз, начело с д-р Андрей Кехайов. В същото време си спомням, че зад лекарските протести по времето на Кехайов май имаше съмнение, че стои партия ГЕРБ? /http://www.vsekiden.com/?p=21072/
Както и да е, но и Фандъкова, и Нанев покриват една солидна част от сектори с много нерешени проблеми. Ще им помогне ли това или ще ги направи „вътрешните” врагове?

Николай Младенов - министър на отбраната. С много въпросителни съм към новия военен министър. Аз лично познавам Николай Младенов като добър международен експерт, но не и като капацитет в областта на отбраната. Ще следя с интерес неговото управление, както и коментарите на бъллгарските военни, хора с доказано чуство за достойнство и чест. Най-малкото, защото Ники Младенов влиза при тях като мъж, който не е ходил войник. Не знам дали това вече има някакво значение, защото редовната военна служба отпадна и на преден план са НАТО-вските стандарти и политика, но ...все пак....

Лично аз, не подлагам под никакво съмнение номинацията на Румяна Желева за министър на външните работи. Дори, напротив, мисля си, че тя е един много добър ход от страна на Бойко Борисов. Познавам Румяна и лично и мога да кажа, че тя е един изключително свестен човек и отдаден на работа си професионалист. Убедена съм, че ще стои добре на този пост. Дано само не се окаже истина слухът за нея, че по няколко пъти на ден си говори по телефона с Маджо..... 

За Маргарита Попова, определена за министър на правосъдието, мога да кажа – перфектен хода на премиера Борисов. След поредния критичен доклад на ЕК и в частност персоналните похвали към Попова в предишния поставянето й на този пост, поне за известен период от време, ще обезоръжи критиците в Брюксел. Министър на правосъдието обаче не е съвсем като да си прокурор. 

Ще се въздържа от коментари за Нона Караджова - министър на околната среда и водите, Мирослав Найденов - министър на земеделието и храните, Александър Цветков - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Трайчо Трайков - министър на икономиката, енергетиката и туризма и Свилен Нейков - министър на физическото възпитание и спорта. Те влизат в кабинета „Борисов” като експерти и нека видим първите им 100 дни. Предварителните заяждания спрямо тях, на мен лично, ми звучат самоцелни.

За Вежди Рашидов, министър на културата, оставам със затаен дъх. И с много големи очаквания. Най-малкото заради надеждата ми, и не само моята, разбира се, за това, че след годините на духовен упадък и сринати морални ценности, в периода на т.нар. „преход”, българската култура се нуждае от своя нов Ренесанс. 
За този пост се изискват много лични качества и много далновидност. Много енергия и много битки. Без преднамереност. Светът на хората на изкуството е безграничен. Талантът няма цвят и възраст. „Авторитетите” не се измислят, защото в противен случай просто не се приемат.
То е като камъкът, който склупторът вае...Понякога идеята за каменно цвете се превръща в надгробна плоча.....

А иначе – министър без портфейл не ми звучи по добре от директор на Националния исторически музей. Но какво ли не прави едно приятелство...

ПП Апропо, чува ли Бойко какво казват сънародниците ни зад граница?

Всичко за мен

Моята снимка
Sofia, Bulgaria
Харесвам позитивните хора! Страдам за това, което се случва в Дясно-то!