Пак ли награди ?
Сигурна съм, че така ще възкликнат мнозина. И с право.
В страната, в която няма /или поне аз не съм разбрала/ само конкурс за най-еротичен свещеник присъждането на поредното отличие сигурно звучи като досадна информация.
Още повече и когато един от най- ценните /би трябвало/ ордени за България, какъвто е „Стара планина” , се раздава „на кило”, като знак за високопоставена снизходителност и благоразположеност към послушковци с наколенки.
Дори само по тези причини, признавам си, аргументите ми едва ли ще звучат убедително.
Но!
Отличието, за което аз ви говоря не се раздава от партийни функционери и на конкурс, организиран от съмнителни бизнесмени. Не се мерят нито гръдната обиколка, нито кубиците силикон на разни места. Не се изисква и дефилиране по /и без/ бански „костюми”.
Наградата е „Човек на годината” на Бъларския Хелзински Комитет.
Тази година ще бъде връчена за втори път. Подробностите можете да прочетете ТУК.
Ценното, според мен, на тази награда е, че номинация може да направи всеки, който познава поне един Човек, сторил нещо смислено и в полза на обществото. Критерийте са ясни и точни :
„Хора или организации се номинират заради конкретни правозащитни постъпки/практики, извършени между 30.09.2008 г. и 15.11.2009 г. Постъпките трябва да отговарят на следните критерии:1. Да е прецедент в правозащитната сфера.
2. Да има значителен градивен/обединяващ обществото потенциал.
3. Да има значителен потенциал за предизвикване на обществено развитие/растеж.
4. Да се отличава с доблест/сърцатост (професионална, гражданска).
5. Да е новаторска/оригинална/творческа.”
Мотивите за номинирането на Иво са ТУК:
Защо обаче той е моят избор?
Запознах се лично с Иво Инджев точно преди 3 години и един месец. В Нюз рум-а на bTV. Току-що бях станала продуцент, от страна на телевизията, на предаването „Пирамида” със Светла Петрова.
Иво и Светла съжителстваха един срещу друг, на т.нар „сет”. Работно място за трима. Аз трябваше да поделям третия стол с една от репортерките. Не за дълго, както се оказа много скоро....
Точно, когато отидох, Иво беше „изводил” онова негово предаване, в което „имаше неблагоразумието” да попита в ефир дали са истина слуховете, че президентът ни е получил като подарък от бизнесмен спретнат апартамент на лично място.
Облаците над главата на Иво се сгъстяваха с всеки изминал час и под сурдинка вече се говореше, че ще го махат.
Бях респектирана от присъствието му. От начина, по който идваше, но Не за да подготвя следващото си предаване.
/ Той така и нямаше следващо предаване. А bTV влезе , май, предсрочно в предизборния период / Все едно.
От съсредоточеността му. И в същото време от позитивизма, който лъхаше от него.
/ Той така и нямаше следващо предаване. А bTV влезе , май, предсрочно в предизборния период / Все едно.
От съсредоточеността му. И в същото време от позитивизма, който лъхаше от него.
Гледах го с нескрито възхищение.
Големият журналист, чийто предавания следях , не, ПОПИВАХ, с огромно удоволствие и респект, се оказа и колега с невероятно чувство за хумор и остроумие. Дори в онзи момент.
След около седмица или две, вече не си спомням точно, Иво просто дойде, прибра нещата си от „сет-а” ръкува се с колегите си, с мен-непознатата и с най-добронамерения си жест ми обясни, че мястото му вече е свободно и мога да го заема, за да работя спокойно.
Няма да забравя въпроса, който ми зададе, минути преди да си тръгне завинаги от частната телевизия:
„Мога ли да оставя ТОВА тук?”
Казах му : „Да, разбира се. Ще го пазя!”
„ТОВА” беше една плексигласова табела, върху която беше изписано името на предавенот му „В ДЕСЕТКАТА”. Със „златно”фолио.
Удържах на думата си. До края на „пребиваването ” ми в bTV /март 2008-ма/ тази табела стоеше на видно място. В дясно на „бюрото” ми. Въпреки НЕ-малкото въпроси, защо не я махам.
Ами най-малкото....., защото на мен не ми пречеше.
А и знаех, че тази табела напомняше....толкова много.....
На когото трябва....
*******
По-интензивни се оказаха контактите ми с Иво на следващото ми работно място, където не спирах да го каня, за да коментира хапливите и тревожно-важни теми от случващото се в държавата ни.
Правех го не само, защото знаех и бях сигурна, че Иво е най-подходящият коментатор - с background по страшно много теми, но и защото....продължаваше да бъде БЕЗРАБОТЕН! Безработен, не като нищо не „правещ”, защото той вече беше започнал да пише в блога си, а като журналист НЕангажиран официално от нито една медия в България?!?!
Оставен да си разсъждава на глас в собственото му, лично, блог-пространство – ето така, ЗА НАЗИДАНИЕ!
За НАЗИДАНИЕ на всеки, който би дръзнал да задава неудобни въпроси към Гланокомандващия на държавата. На държащия под контрол, чрез своите представители в СЕМ, и не само, всички медии и медийни шефове, за повечето, от които, разбрахме ДС-произхода.
И не само към „Него”, разбира се.
Всеки, който иска може да влезе и да прочете написаното от Иво. По всички злободневни теми. С всички произтичащи въпроси към „отговорните фактори”.
Въпроси, които трябва да задава всеки журналист.
Не отговори.
И това е проблемът на Иво. Казвала съм му го, че не се научи да задава отговори.
Звучи налудничаво, нали?
Представяте ли си, все едно Лари Кинг, Дейвид Летърман, Уолтър Кронкайт /Бог да го прости/ и още много известни журналисти в западни медии да бъдат изхвърлени в пространството на единствено възможния им личен Блог, за да не задават неудобните си въпроси към силните на деня от екрана на телевизиите и страниците на вестниците?!
Ама нали тогава обществената реакция ще се стовари с такава непредвидима сила , че ще бъдат пометени цели правителства и партии?!
Но не и в България.
Страната , в която 20 години след началото на промените мечтата по „твърдата”ръка е все така „жива”?
Страната, в която „казаното по телевизията” е единственото меродавно без грам усилие поне за въпроса „Защо?”. /Между другото изискващ най-точен отговор./
Страната, в коята Шоу-прорамите и циничните изповеди са най-рейтинговите продукции.
На фона на една ужасяваща мизерност и бездуховност.
В която журналистът Иво Инджев, тихо, интелигентно и смислено списва личния си блог, вече 3 години, и се опитва да ни обяснява,чрез навръзване на факти и събития, от по-близкото и по-далечното ни минало, че това, което се случва днес е посоката за това, което ще се случи утре, защото то вече е било програмирано някога.
Моят „Човек на годината” е Иво Инджев.
Това е блогът му :
Без грам агитация към когото и да било от всички вас, които ще прочетете написаното по-горе, а само за информация, помествам линка за гласуването за Иво.
Ако той е и вашият избор нека да го подкрепим тук:
.jpg)
