понеделник, октомври 12, 2009

ЗА "ЖИВИЯ" ЖИВОТ....ЗА "СЛУЧАЙНОСТИТЕ" В НЕГО....И "ДРУГАТА" БЪЛГАРИЯ

Скоро прочетох, нещо, което много ми хареса и замисли. Ще ви цитирам по памет:
Случайностите са онези моменти в живота ни, в които Бог е решил да остане анонимен”.
Имаше и нещо такова, че „В живота няма случайни неща. Всичко, което ни се случва е трябвало да ни се случи, защото вече е написано там някъде.....”

Знаете ли как се събират и срещат, на едно място, без никаква уговорка, българи – емигранти, поетеса на 80 години, 88 – годишна старица с вид на Мадона, журналист, представител на чуждестранна мегафирма, солистки от групата на Добърските баби и жива пъстърва?

Случайно.
Толкова случайно, колкото само Бог може да предопредели.
Повярвайте ми!

******
Ще ви разказвам обаче по хронология.....

По "заповед" на приятелката ми Дона тези дни се озовахме в Банско.

Първоначалните ни планове включваха разходка до ски-пистите.



Реплика от домакините ни в хотел „Евъргрийн” /за уюта и гостроприемството тук ще ви разкажа друг път/ „обърна” посоката на волана ни и с Дона поехме към село Добърско. Непременно трябваше да видим Старата църква.
Твърди се, че била най-старата в България.

Разбира се, че я открихме, напътствани от добронамерените местни хора.

В едно, с типичната българска „щуротия”, разбира се.




В чий ли светъл ум се е родила гениалната идея редом с табелата за обект от Национално значение да окичи „пътеводителят” за WC-то, с цената на "услугата"?



Тъжна и глупава работа, нали?
После Давид Черни ни бил крив, че представял България като тоалетна.....

Нещо като партизански паметник в църковния двор?!






И прочие безумни надписи на вратата на светинята.....


Всичко това в иначе невероятната каменна църква.






Как беше онзи лаф? – хубава работа, ама българска.....

*****
След най-старата църква трябваше да откриеем рибарника над село Добърско. Нустоимо изкушение се оказа идеята на нашата „домакиня ” Дана за прясна пъстърва за обяд!

Табелите сочеха 1 800 метра до рибарника. Решихме да се направим на планинарки. „Зарязахме” колата в края на селото и поехме нагоре „на лов” за прясна пъстърва.






Тъкмо ни налегнаха съмненията, че метрите са доста повече от 1 800 и хоп.....в далечината лъсна покрив на сграда.



„Тук ще да е!”, усмихнахме се доволни.

Нямахме представа какво ни чакаше след по-малко от 20-30 метра.
Наистина!



Отдалече стопанката Мария ни призовава на прясна риба. Усмихната и толкова добронамерена ни повежда към навеса на все още строящата се пристройка.

А там...., заварваме петима души.
Хортуват си усмихнато и хапват – каквото Бог дал – ракийка, туршийка, хляб и още нещо.



С появяването ни започнаха да ни приветстват, като че ни чакаха специално.



Току след нас се появиха и двама младежи./в дъното/



Ето го и собственика на рибарника Георги.



Досущ като в Дядовата ръкавичка.
Запознаваме се в движение, а вече си говорим толкова приятелски.

- Аз съм българин, емигрант. От 50 години живея в САЩ – казва ни Асен /със зелената риза/



Разговарваме се и с другите.
Най-възрастната жена, леля Мария /до която съм седнала/ е майка му. Мъжът /зад нас на долната снимка/ – брат му Георги.



Другите две жени са Катерина и Смилена /с очилата/. Част от фолклорната група на Добърските баби.



Ето ги. Запяват с цяло гърло.
Стоя и гледам втрещена.

/опитайте да отворите един от двата линка, за да чуете за какво става дума :
http://galinabg.podomatic.com/entry/2009-10-11T13_16_19-07_00

Оказва се, че двамата младежи, които се появиха след нас също са емигранти - гурбетчии. "Вадят" си хляба в Испания. Сега се върнали и решили да пообиколят с мотори пиринския край. На път за хижа Добърска дошли да хапнат пъстърва.



Междувременно нашите риби цвърчат на скарата.
И да ви разказвам колко вкусни бяха.....ще ме разберете, когато ги опитате лично.





Около час по-късно Георги ме повежда към рибарника.
Преди година и половина тук било пустош и планински скат. Разказва как вкарал камионите и фадромата. После бетона за коритата на рибарника. На края зарибителният материал и ето...пъстърва да ти види окото.







После ме води към преливника и споделя мечтата си да си направи малка ВЕЦ.



Невероятен човек – позитивен, енергичен, идеен. Не го чух да се оплаква.
Сподели само, че проверявал възможността да финансира рибарника с пари от програмите на ЕС, но „любезни” чиновници му намекнали, че ще трябва да дели 50:50, ако иска да му стане работата. Разбира се, че се отказал. И си го направил по трудния начин.

Връщаме се към навеса.
Заварвам Дона в сладка приказка с леля Катерина и с леля Смилена.

В следващия момент 80-годишната Катерина почва да реди стихове.
Онемявам.

http://galinabg.podomatic.com/entry/2009-10-11T13_39_37-07_00

След което ще разбера, че леля Катерина сама е написала това стихотворение. И не само него.
Миналата година издала стихосбирка. „Човекът и природата”.
Навремето учила до 5-ти клас и след това тръгнала по баирите да пасе овцете.



До ден днешен й се носи славата на най-добрата жена-чобанка. И на животинките пеела и рецитирала.
Оказва се и едно от „гърлата” на състава Добърските баби.

Смилена пък е ръководителката на фолклорната група.

Разказва ми, че тези дни чакат група американци. За чуждите туристи имали приготвен специален ритуал, с който им взимали акъла.

Част от програмата било и това хоро. Вижте ги как рипат само.

http://galinabg.podomatic.com/entry/2009-10-11T14_03_14-07_00

Тръгваме си с Дона в попреваления следобед.
Шашнати. Щастливи. Заредени. Усмихнати от красота.
От Красотата на Душите на леля Мария, на леля Катерина, на леля Смилена.
На Георги и на съпругата му Мария.
На Асен и на Георги.
На момчетата - гурбетчии в Испания, чийто имена не научих.

От докосването до Другия живот. Истинският. Живият. В другата България. Добърската.

Тази среща не можеше да бъде уговорена предварително. Още по-малко между нас - непознатите, които се срещнахме толкова случайно на това място, където се събират Рила, Родопите и Пирин. В село Добърско.

Няма как, сигурна съм, че някой друг беше организаторът й!
Уж случайно.
За да остане Анонимен!

Благодаря ти, Господи!



Всичко за мен

Моята снимка
Sofia, Bulgaria
Харесвам позитивните хора! Страдам за това, което се случва в Дясно-то!