ЗА "ЖИВИЯ" ЖИВОТ....ЗА "СЛУЧАЙНОСТИТЕ" В НЕГО....И "ДРУГАТА" БЪЛГАРИЯ

Скоро прочетох, нещо, което много ми хареса и замисли. Ще ви цитирам по памет:
„Случайностите са онези моменти в живота ни, в които Бог е решил да остане анонимен”.
Имаше и нещо такова, че „В живота няма случайни неща. Всичко, което ни се случва е трябвало да ни се случи, защото вече е написано там някъде.....”

Знаете ли как се събират и срещат, на едно място, без никаква уговорка, българи – емигранти, поетеса на 80 години, 88 – годишна старица с вид на Мадона, журналист, представител на чуждестранна мегафирма, солистки от групата на Добърските баби и жива пъстърва?

Случайно.
Толкова случайно, колкото само Бог може да предопредели.
Повярвайте ми!

******
Ще ви разказвам обаче по хронология.....

По "заповед" на приятелката ми Дона тези дни се озовахме в Банско.

Първоначалните ни планове включваха разходка до ски-пистите.



Реплика от домакините ни в хотел „Евъргрийн” /за уюта и гостроприемството тук ще ви разкажа друг път/ „обърна” посоката на волана ни и с Дона поехме към село Добърско. Непременно трябваше да видим Старата църква.
Твърди се, че била най-старата в България.

Разбира се, че я открихме, напътствани от добронамерените местни хора.

В едно, с типичната българска „щуротия”, разбира се.




В чий ли светъл ум се е родила гениалната идея редом с табелата за обект от Национално значение да окичи „пътеводителят” за WC-то, с цената на "услугата"?



Тъжна и глупава работа, нали?
После Давид Черни ни бил крив, че представял България като тоалетна.....

Нещо като партизански паметник в църковния двор?!






И прочие безумни надписи на вратата на светинята.....


Всичко това в иначе невероятната каменна църква.






Как беше онзи лаф? – хубава работа, ама българска.....

*****
След най-старата църква трябваше да откриеем рибарника над село Добърско. Нустоимо изкушение се оказа идеята на нашата „домакиня ” Дана за прясна пъстърва за обяд!

Табелите сочеха 1 800 метра до рибарника. Решихме да се направим на планинарки. „Зарязахме” колата в края на селото и поехме нагоре „на лов” за прясна пъстърва.






Тъкмо ни налегнаха съмненията, че метрите са доста повече от 1 800 и хоп.....в далечината лъсна покрив на сграда.



„Тук ще да е!”, усмихнахме се доволни.

Нямахме представа какво ни чакаше след по-малко от 20-30 метра.
Наистина!



Отдалече стопанката Мария ни призовава на прясна риба. Усмихната и толкова добронамерена ни повежда към навеса на все още строящата се пристройка.

А там...., заварваме петима души.
Хортуват си усмихнато и хапват – каквото Бог дал – ракийка, туршийка, хляб и още нещо.



С появяването ни започнаха да ни приветстват, като че ни чакаха специално.



Току след нас се появиха и двама младежи./в дъното/



Ето го и собственика на рибарника Георги.



Досущ като в Дядовата ръкавичка.
Запознаваме се в движение, а вече си говорим толкова приятелски.

- Аз съм българин, емигрант. От 50 години живея в САЩ – казва ни Асен /със зелената риза/



Разговарваме се и с другите.
Най-възрастната жена, леля Мария /до която съм седнала/ е майка му. Мъжът /зад нас на долната снимка/ – брат му Георги.



Другите две жени са Катерина и Смилена /с очилата/. Част от фолклорната група на Добърските баби.



Ето ги. Запяват с цяло гърло.
Стоя и гледам втрещена.

/опитайте да отворите един от двата линка, за да чуете за какво става дума :
http://galinabg.podomatic.com/entry/2009-10-11T13_16_19-07_00

http://www.podomatic.com/podcast/embed/1238300/1099224

Оказва се, че двамата младежи, които се появиха след нас също са емигранти - гурбетчии. "Вадят" си хляба в Испания. Сега се върнали и решили да пообиколят с мотори пиринския край. На път за хижа Добърска дошли да хапнат пъстърва.



Междувременно нашите риби цвърчат на скарата.
И да ви разказвам колко вкусни бяха.....ще ме разберете, когато ги опитате лично.





Около час по-късно Георги ме повежда към рибарника.
Преди година и половина тук било пустош и планински скат. Разказва как вкарал камионите и фадромата. После бетона за коритата на рибарника. На края зарибителният материал и ето...пъстърва да ти види окото.







После ме води към преливника и споделя мечтата си да си направи малка ВЕЦ.



Невероятен човек – позитивен, енергичен, идеен. Не го чух да се оплаква.
Сподели само, че проверявал възможността да финансира рибарника с пари от програмите на ЕС, но „любезни” чиновници му намекнали, че ще трябва да дели 50:50, ако иска да му стане работата. Разбира се, че се отказал. И си го направил по трудния начин.

Връщаме се към навеса.
Заварвам Дона в сладка приказка с леля Катерина и с леля Смилена.

В следващия момент 80-годишната Катерина почва да реди стихове.
Онемявам.

http://galinabg.podomatic.com/entry/2009-10-11T13_39_37-07_00

След което ще разбера, че леля Катерина сама е написала това стихотворение. И не само него.
Миналата година издала стихосбирка. „Човекът и природата”.
Навремето учила до 5-ти клас и след това тръгнала по баирите да пасе овцете.



До ден днешен й се носи славата на най-добрата жена-чобанка. И на животинките пеела и рецитирала.
Оказва се и едно от „гърлата” на състава Добърските баби.

Смилена пък е ръководителката на фолклорната група.

Разказва ми, че тези дни чакат група американци. За чуждите туристи имали приготвен специален ритуал, с който им взимали акъла.

Част от програмата било и това хоро. Вижте ги как рипат само.

http://galinabg.podomatic.com/entry/2009-10-11T14_03_14-07_00

Тръгваме си с Дона в попреваления следобед.
Шашнати. Щастливи. Заредени. Усмихнати от красота.
От Красотата на Душите на леля Мария, на леля Катерина, на леля Смилена.
На Георги и на съпругата му Мария.
На Асен и на Георги.
На момчетата - гурбетчии в Испания, чийто имена не научих.

От докосването до Другия живот. Истинският. Живият. В другата България. Добърската.

Тази среща не можеше да бъде уговорена предварително. Още по-малко между нас - непознатите, които се срещнахме толкова случайно на това място, където се събират Рила, Родопите и Пирин. В село Добърско.

Няма как, сигурна съм, че някой друг беше организаторът й!
Уж случайно.
За да остане Анонимен!

Благодаря ти, Господи!