петък, октомври 16, 2009


СПЕЦИАЛЕН ДЕН...ЗА ДЕТЕЛИНАТА - ЛЮБОВ
Днес е много специален ден за мен.
Един от онези, които могат да се окажат единствени в живота ни.

Случи се преди година.
Случайно.

Напоследък на случайностите отделям специално внимание. Някак си зачестиха.
И взеха да ме замислят.

Но тази Случайност, за която ви говоря, се появи самотно. От нищото, така да се каже. И толкова много ме зарадва. Оказа се удивителна!

Стига съм увъртала.
На 16-ти октомври, миналата година, Случайността /знаете, че си я приемам като моменти, в които Бог просто е решил да остане анонимен / ме срещна с един невероятен мъж.

Аз го познавах, но той мен – не..
Просто е друга величина. Огромна. Невероятна. Нямаше как да знае за мен.
До 16-тия ден на октомври, миналата година.

След което животът ми промени хода и посоката си. Завъртя ме с неуправляеми обороти. Преобърна ме до неузнаваемост. Дори за децата ми.
Оказах се влюбена.
Друг е въпросът, че това си го знаех само аз.
Нямаше значение.
Чувството беше невероятно. А и ми беше липсвало толкова дълго....Мислех си, че на 40 е невъзможно да се появи. Затова не го и търсех.
А то....се появи като на шега.
Усминахто.
Усмихна ме.


****
Седяхме на маса в луксозно столично заведение.
Първоначалната идея за шампанско се провали, защото „глупавичката” ми професионално - овнешка праволинейност реши да ми напомни, че от алкохола „употребявам” само сухо червено вино и уиски.
Можех ли да знам как щеше да ми подейства питието на аристократите?
Все пак трябваше да мога да се контролирам.
Поводът за оказалата се в последствие лична среща си беше професионален.
Не съвсем.
Поканата гласеше : „ ....И да проверим колко скучни хора са.....представителите на една професия.”
Провокиращо, нали?

*****
Оказа се, че никак не са скучни. Със сигурност един от тях.

*****
Какво се случи ли?

Ами лягах и ставах с мисълта за този човек.
Чувахме се. Чуваме се.
Пишехме си. Пишем си.


Наскоро му признах, че всъщност съм била много влюбена в него.
Направих го, когато осъзнах, че тази Любов е Невъзможна.
Че тази Любов е толкова Красива, че не бива да бъде възможна.



Тази Любов е като четирилистните детелини, които хербаризираме и много нежно и внимателно поставяме между страниците, за да ги имаме завинаги.

И само мисълта за тях ни прави щастливи.

Сега, когато пиша тези редове отварям книгата.
Слава Богу, Детелината-Любов си е тук.

Улегнала.
Нежна.
Чупливо-красива,
 страх ме е дори да я докосна.
Но е тук.

И няма как, ще си остане с мен завинаги.
И ще съществува, докато мога да прелиствам страниците.

******
Всяка любов е откъснато цвете.

Колкото и да му сменяме водата, то все един ден увяхва.

Обикновено изхвърляме увяхналите цветя. Нали?
Пък и казват, че не носят добра енергия, когато са без корен.

*****
Детелините – Любов обаче са някак си други.... Много специални.

Не ги изхвърляйте.
Със сигурност имате поне една любима книга.
А между страниците й....непременно ще се намери място и за Нея.
*****

Детелината – Любов! 


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всичко за мен

Моята снимка
Sofia, Bulgaria
Харесвам позитивните хора! Страдам за това, което се случва в Дясно-то!